Dushintsi: Difference between revisions

Revision as of 23:49, 11 September 2006 editMaxinquaye~enwiki (talk \| contribs)11 editsmNo edit summary		Revision as of 23:57, 11 September 2006 edit undoMaxinquaye~enwiki (talk \| contribs)11 editsNo edit summaryNext edit →
Line 1:		Line 1:
			'''Душинци''' е ] в Западна ].
			То се намира в ], ].

			<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" -->
			{{Село\|
			община=Брезник
			\| карта=Karta_Dushintsi
			\| област=Перник
			\| население=38
			\| население-към=01/01/2006
			\| надм-височина=985
			\| пощ-код=2398
			\| тел-код=няма
			\| сев-ширина=42° 42' 29"
			\| изт-дължина=22° 40' 14"
			\| мпс-код=РК
			\| кмет=Име Фамилия
			}}
			''Част от данните не са попълнени, но ].''

	== География ==		== География ==

Revision as of 23:57, 11 September 2006

Душинци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, Област Перник.

Template:Село Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

Село Душинци се намира в планински район, сгушено в североизточния склон на Големи връх (1481м.), най-високият връх на Ерулската планина.

Село Душинци е основано от дядо Душан през ----г.

Дядо Душан имал трима синове - Паун, Го̀луб (Гълъб) и Сокол, които поставили начало на трите родословни клона - Паунови, Голубови и Соколови.

Северозападно от село Душинци, сред вековна букова гора се намира местността Манастир. Исторически източници

свидетелстват, че тук се е намирал малък православен манастир, строен и съществувал по време на Второто Българско

царство между XI и XIV век. Днес от религиозния комплекс е запазена само малката еднокорабна манастирска църква

Света Троица. Многократно разрушавана изцяло или частично по време на Турското присъствие по българските земи, тя е

възстановена последно през 1892г. и осветена през 1900г. На няколко метра пред централния вход се извисяват две

вековни дървета, ясен и бук, които са засадени може би преди повече от 900 години.

Според местната легенда обаче двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на робството

турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул - Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при

предишното възстановяване на църквата през 1832г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата.

Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958г., многогократно е разказвал, че нощем е виждал

от "Престола" (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да

излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.

Ежегоден събор на селата Душинци и Ерул в местността Манастир на църковния празник Св. троица.